въдил

Речник на българския език

1. въдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въдил е производна форма на въдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въдил — мин. деят. св. прич. м. р.

въдил е производна форма на въдя (мин. деят. св. прич. м. р.).