въдворил

Речник на българския език

1. въдворил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въдворил е производна форма на въдворя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въдворил — мин. деят. св. прич. м. р.

въдворил е производна форма на въдворя (мин. деят. св. прич. м. р.).