въвряхте

Речник на българския език

1. въвряхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

въвряхте е производна форма на въвра (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. въвряхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

въвряхте е производна форма на въвра (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).