въврях

Речник на българския език

1. въврях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

въврях е производна форма на въвра (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. въврях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

въврях е производна форма на въвра (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).