въврял си

Речник на българския език

1. въврял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въврял си е производна форма на въвра (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. въврял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въврял си е производна форма на въвра (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. въврял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

въврял си е производна форма на въвра (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).