въвряло

Речник на българския език

1. въвряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвряло е производна форма на въвра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвряло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвряло е производна форма на въвра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въвряло — мин. деят. св. прич. ср. р.

въвряло е производна форма на въвра (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въвряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въвряло е производна форма на въвра (мин. деят. несв. прич. ср. р.).