въвряла

Речник на българския език

1. въвряла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въвряла е производна форма на въвра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въвряла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въвряла е производна форма на въвра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. въвряла — мин. деят. св. прич. ж. р.

въвряла е производна форма на въвра (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. въвряла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

въвряла е производна форма на въвра (мин. деят. несв. прич. ж. р.).