въврял

Речник на българския език

1. въврял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въврял е производна форма на въвра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въврял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въврял е производна форма на въвра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въврял — мин. деят. св. прич. м. р.

въврял е производна форма на въвра (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. въврял — мин. деят. несв. прич. м. р.

въврял е производна форма на въвра (мин. деят. несв. прич. м. р.).