въврете

Речник на българския език

1. въврете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

въврете е производна форма на въвра (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. въврете — повелително наклонение, мн. ч.

въврете е производна форма на въвра (повелително наклонение, мн. ч.).