въврели

Речник на българския език

1. въврели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

въврели е производна форма на въвра (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въврели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въврели е производна форма на въвра (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. въврели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

въврели е производна форма на въвра (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. въврели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

въврели е производна форма на въвра (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).