въвоняло

Речник на българския език

1. въвоняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвоняло е производна форма на въвоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвоняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въвоняло е производна форма на въвоня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. въвоняло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвоняло е производна форма на въвонея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. въвоняло — мин. деят. св. прич. ср. р.

въвоняло е производна форма на въвонея (мин. деят. св. прич. ср. р.).