въвонявало

Речник на българския език

1. въвонявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвонявало е производна форма на въвонявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвонявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвонявало е производна форма на въвонявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въвонявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

въвонявало е производна форма на въвонявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. въвонявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въвонявало е производна форма на въвонявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).