въвонил е

Речник на българския език

1. въвонил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въвонил е е производна форма на въвоня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въвонил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въвонил е е производна форма на въвоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).