въвонило

Речник на българския език

1. въвонило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвонило е производна форма на въвоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвонило — мин. деят. св. прич. ср. р.

въвонило е производна форма на въвоня (мин. деят. св. прич. ср. р.).