въвонила

Речник на българския език

1. въвонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въвонила е производна форма на въвоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въвонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

въвонила е производна форма на въвоня (мин. деят. св. прич. ж. р.).