въвонил
1.
въвонил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
въвонил
е производна форма
на въвоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
въвонил —
мин. деят. св. прич. м. р.
въвонил
е производна форма
на въвоня (мин. деят. св. прич. м. р.).