въвличало си

Речник на българския език

1. въвличало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въвличало си е производна форма на въвличам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвличало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въвличало си е производна форма на въвличам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. въвличало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въвличало си е производна форма на въвличам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).