въвличало е

Речник на българския език

1. въвличало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвличало е е производна форма на въвличам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвличало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвличало е е производна форма на въвличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въвличало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвличало е е производна форма на въвличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).