въвлечели

Речник на българския език

1. въвлечели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

въвлечели е производна форма на въвлека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въвлечели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

въвлечели е производна форма на въвлека (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).