въвлечало

Речник на българския език

1. въвлечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвлечало е производна форма на въвлека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвлечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

въвлечало е производна форма на въвлека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).