въвлечала

Речник на българския език

1. въвлечала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

въвлечала е производна форма на въвлека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. въвлечала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

въвлечала е производна форма на въвлека (мин. деят. несв. прич. ж. р.).