въвирал е

Речник на българския език

1. въвирал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въвирал е е производна форма на въвирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въвирал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въвирал е е производна форма на въвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. въвирал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въвирал е е производна форма на въвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).