въвирало си

Речник на българския език

1. въвирало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въвирало си е производна форма на въвирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвирало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въвирало си е производна форма на въвирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. въвирало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

въвирало си е производна форма на въвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).