въвирало е

Речник на българския език

1. въвирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвирало е е производна форма на въвирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. въвирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвирало е е производна форма на въвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. въвирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

въвирало е е производна форма на въвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).