въвирали

Речник на българския език

1. въвирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

въвирали е производна форма на въвирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. въвирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

въвирали е производна форма на въвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. въвирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

въвирали е производна форма на въвирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. въвирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

въвирали е производна форма на въвирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).