въвирала си

Речник на българския език

1. въвирала си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

въвирала си е производна форма на въвирам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. въвирала си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

въвирала си е производна форма на въвирам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. въвирала си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

въвирала си е производна форма на въвирам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).