въвира

Речник на българския език

1. въвира — сег. вр., 3 л., ед. ч.

въвира е производна форма на въвирам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. въвира — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

въвира е производна форма на въвирам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. въвира — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

въвира е производна форма на въвирам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).