въвел

Речник на българския език

1. въвел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

въвел е производна форма на въведа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. въвел — мин. деят. св. прич. м. р.

въвел е производна форма на въведа (мин. деят. св. прич. м. р.).