вшил

Речник на българския език

1. вшил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вшил е производна форма на вшия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вшил — мин. деят. св. прич. м. р.

вшил е производна форма на вшия (мин. деят. св. прич. м. р.).