вчовечил си

Речник на българския език

1. вчовечил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вчовечил си е производна форма на вчовеча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вчовечил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вчовечил си е производна форма на вчовеча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).