вчовечил

Речник на българския език

1. вчовечил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вчовечил е производна форма на вчовеча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вчовечил — мин. деят. св. прич. м. р.

вчовечил е производна форма на вчовеча (мин. деят. св. прич. м. р.).