вчовечавал си

Речник на българския език

1. вчовечавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вчовечавал си е производна форма на вчовечавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. вчовечавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вчовечавал си е производна форма на вчовечавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. вчовечавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

вчовечавал си е производна форма на вчовечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).