вчовечавало си

Речник на българския език

1. вчовечавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вчовечавало си е производна форма на вчовечавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. вчовечавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вчовечавало си е производна форма на вчовечавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. вчовечавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

вчовечавало си е производна форма на вчовечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).