вчовечавало

Речник на българския език

1. вчовечавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вчовечавало е производна форма на вчовечавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вчовечавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вчовечавало е производна форма на вчовечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вчовечавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вчовечавало е производна форма на вчовечавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вчовечавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вчовечавало е производна форма на вчовечавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).