вчовечавали

Речник на българския език

1. вчовечавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вчовечавали е производна форма на вчовечавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вчовечавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вчовечавали е производна форма на вчовечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. вчовечавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вчовечавали е производна форма на вчовечавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. вчовечавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вчовечавали е производна форма на вчовечавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).