вчовечавал

Речник на българския език

1. вчовечавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вчовечавал е производна форма на вчовечавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вчовечавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вчовечавал е производна форма на вчовечавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вчовечавал — мин. деят. св. прич. м. р.

вчовечавал е производна форма на вчовечавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вчовечавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вчовечавал е производна форма на вчовечавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).