вчетяло

Речник на българския език

1. вчетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вчетяло е производна форма на вчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вчетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вчетяло е производна форма на вчета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).