вчете

Речник на българския език

1. вчете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

вчете е производна форма на вчета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. вчете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

вчете е производна форма на вчета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. вчете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

вчете е производна форма на вчета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).