вчела

Речник на българския език

1. вчела — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вчела е производна форма на вчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. вчела — мин. деят. св. прич. ж. р.

вчела е производна форма на вчета (мин. деят. св. прич. ж. р.).