вцепеняло

Речник на българския език

1. вцепеняло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вцепеняло е производна форма на вцепеня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вцепеняло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вцепеняло е производна форма на вцепеня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).