вцепенявало

Речник на българския език

1. вцепенявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вцепенявало е производна форма на вцепенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. вцепенявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

вцепенявало е производна форма на вцепенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. вцепенявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

вцепенявало е производна форма на вцепенявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. вцепенявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

вцепенявало е производна форма на вцепенявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).