вцепенявал

Речник на българския език

1. вцепенявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вцепенявал е производна форма на вцепенявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вцепенявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вцепенявал е производна форма на вцепенявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. вцепенявал — мин. деят. св. прич. м. р.

вцепенявал е производна форма на вцепенявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. вцепенявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

вцепенявал е производна форма на вцепенявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).