вцепенил е

Речник на българския език

1. вцепенил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вцепенил е е производна форма на вцепеня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вцепенил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вцепенил е е производна форма на вцепеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).