вцепенили

Речник на българския език

1. вцепенили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

вцепенили е производна форма на вцепеня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вцепенили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

вцепенили е производна форма на вцепеня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).