втълпил

Речник на българския език

1. втълпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втълпил е производна форма на втълпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втълпил — мин. деят. св. прич. м. р.

втълпил е производна форма на втълпя (мин. деят. св. прич. м. р.).