втурнело

Речник на българския език

1. втурнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

втурнело е производна форма на втурна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. втурнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

втурнело е производна форма на втурна се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).