втръсвала

Речник на българския език

1. втръсвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втръсвала е производна форма на втръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. втръсвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

втръсвала е производна форма на втръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. втръсвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

втръсвала е производна форма на втръсвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. втръсвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

втръсвала е производна форма на втръсвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).