втръсвал

Речник на българския език

1. втръсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втръсвал е производна форма на втръсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. втръсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

втръсвал е производна форма на втръсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. втръсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

втръсвал е производна форма на втръсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. втръсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

втръсвал е производна форма на втръсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).