вторачил е

Речник на българския език

1. вторачил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вторачил е е производна форма на вторача (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. вторачил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

вторачил е е производна форма на вторача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).