вторачели

Речник на българския език

1. вторачели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

вторачели е производна форма на вторача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. вторачели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

вторачели е производна форма на вторача (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).